Специфично тегло на бентонита: тегло на 1 m³ и плътност

Човекът отдавна се е научил да използва полезните изкопаеми на нашата планета за своите нужди. Нефтът, въглищата и металните руди отдавна се използват широко в промишлеността, но някои природни вещества навлизат в живота ни сравнително наскоро. Към тези полезни изкопаеми спада бентонитът, или бентонитовата глина.

Физични свойства на бентонита

Бентонитовите глини представляват фино диспергирана скала с восъчен характер. Цветът на глината може да варира от нежножълт и сивкав до зелен, синкав и дори кафяв според количеството и разнообразието на минералните примеси.

Бентонитът се е образувал по време на повишена вулканична активност на нашата планета. Пепелта, туфите и лавата при попадане в морска вода или в процеса на повърхностно изветряне претърпявали химични промени. В резултат са се образували глинести скали с уникални водопоглъщащи и сорбционни характеристики.

• Основното свойство на хидроалуминосиликата е набъбването при хидратация и задържането на влага в образувалия се съсирек. При намокряне бентонитът може да увеличи обема си до 16 – 20 пъти. Ако глината се постави в ограничено пространство и се добави вода, тя ще се превърне в подобие на гел и ще пропуска по-трудно влагата. Затова бентонитът се използва като ефективен водонепропусклив материал, но надеждността на хидроизолацията зависи от проекта, дебелината на слоя, качеството на суровината и монтажа. Тази особеност се използва в строителството при:

• полагане на фундаменти;

• изграждане на басейни;

• производство на хидроизолационни бентонитови рогозки.

• В естествено състояние при влажност на веществото не повече от 15% специфичното тегло на бентонита е 2,5 – 2,76 g/cm³, а обемното тегло — 0,93 – 1,96 g/cm³.

За удобство при преизчисляването данните за специфичното и обемното тегло на бентонита са представени в таблицата.

Данни за специфичното и обемното тегло на бентонита

• Бентонитът се спича при температура 900 – 950 °C, а температурният максимум е 1430 °C.

Различават се два вида бентонит:

• калциев — обикновено набъбва по-слабо и има по-малка способност за водопоглъщане;
• натриев — отличава се с по-висока способност за набъбване и задържане на вода.

Числовите показатели за набъбване зависят от конкретния метод на изпитване, фракцията, влажността и химическото активиране на бентонита, затова не бива да се смесват с плътността на материала.

Такива бентонити се наричат активирани, но в естествен вид показателите могат да се различават значително.

Сфери на използване

Бентонитът се използва не само в строителството. Благодарение на сорбционните свойства и способността да набъбва той се прилага като компонент на различни състави в медицината, хранително-вкусовата промишленост, производството на тъкани, козметиката и парфюмерията, но за такива задачи е необходима суровина със съответната чистота и разрешение.

Бентонитът заема особено място във винопроизводството. С негова помощ се избистрят вина и плодови сокове, а сорбционните свойства на веществото се използват за отстраняване на белтъци и микроорганизми от мъстта и за адсорбиране на окислителни ензими.

Като декоративни елементи бентонит с различни форми се поставя в аквариуми и терариуми.

В селското стопанство бентонитът може да се използва като минерална добавка, сорбент или компонент за подобряване на свойствата на почвите и фуражите. Ефектът зависи от състава на глината, дозировката, културата, вида на животните и изискванията за безопасност, затова тези приложения изискват спазване на нормите и контрол на качеството на суровината.

Бентонитите се използват като адсорбиращи оцветяващи пигменти в някои строителни бои, като свързващо или непосредствено лепилно средство, в производството на тапети и азбестов картон.

В добивната и преработващата промишленост бентонитовите глини се използват като компонент на сондажни разтвори, като добавки в бетони за повишаване на якостта и водоустойчивостта, за производство на керамзит и аглопорит и като елемент в производството на сплави в черната металургия.