Специфично тегло на шифера, предимства и таблица
Шиферът е широко разпространен строителен материал, получаван чрез разцепване на слоести скали — шисти. Този материал е отлично средство за изграждане на покриви. Шифер се наричат също необработените азбестоциментови листове и глинестите шисти с вълнообразна и плоска форма.
Съгласно ГОСТ в съвременното строителство се използват два вида шифер: листове с вълнообразна форма и листове с плоска форма. Приложението на този вид материали не се ограничава до покривни работи — той се използва и за довършителни работи.
Самият материал притежава достатъчно добри характеристики като дълготрайност, ниска цена, якост и масова достъпност. Не всеки шифер обаче е най-добрият избор, тъй като може да носи вреда за човешкото здраве.
Таблица за специфичното тегло на шифера
Тъй като шиферът се състои от сложни материали, не е възможно специфичното му тегло да се изчисли самостоятелно в полеви условия. Тези изчисления се извършват в специални химични лаборатории. В таблицата по-долу е даден справочен диапазон за природната шиста: от 2,65 до 2,7 g/cm³. За азбестоциментовите и съвременните фиброциментови листове действителното тегло обикновено се изчислява според размерите, дебелината и данните на производителя.
За улесняване на изчисленията по-долу е представена таблица със стойности на специфичното тегло на шифера, както и на параметъра тегло на шифера според мерните единици.
| Материал | Специфично тегло (g/cm³) | Тегло на 1 m³ (kg) |
| Шифер | От 2,65 до 2,7 | От 2650 до 2700 |
Предимства на шифера
Шиферът неслучайно е толкова популярен. Това се дължи на безспорните му предимства. Сред основните трябва да се откроят:
- За разлика от останалите меки покривни материали шиферът притежава добра якост, способна да издържи теглото на човек
- За разлика от други материали шиферът се влияе по-слабо от температурите и съответно се нагрява малко при слънчево време
- Този вид материал е много дълготраен
- Благодарение на състава си има голяма огнеустойчивост
- Шиферът лесно се поддава на различни видове механична обработка
- За разлика от металните материали не корозира
- Материалът притежава отлични електроизолационни свойства
- Създава малко шум при силни атмосферни валежи
- Шиферът е един от най-евтините строителни материали
- Материалът се ремонтира лесно чрез замяна на повредените части с нови
Недостатъци на шифера
Въпреки многобройните предимства шиферът има и осезаеми недостатъци:
- Старите азбестоциментови листове може да съдържат азбест, опасен при образуване на прах по време на рязане, пробиване или демонтаж
- Шиферът е податлив на въздействието на мъх и с времето постепенно се покрива с него по по-голямата част от повърхността
- При неправилно боравене този вид материали е доста крехък, особено при монтаж и транспортиране
- При силно локално нагряване листовете могат да се напукат, затова при възли около комини и нагрети елементи е важно да се спазват противопожарните изисквания
Влияние на азбеста в шифера
В страните от ОНД старият шифер често е произвеждан с азбест, който е опасен канцероген. Най-големият риск възниква при рязане, пробиване, демонтаж и разрушаване на листовете, когато във въздуха попада прах с азбестови влакна. По данни на СЗО професионалното излагане на азбест е свързано с повече от 200 хиляди смъртни случая годишно в целия свят. В Европейския съюз употребата на азбест е забранена от 2005 година.
Често задавани въпроси
Колко тежи 1 m³ шифер?
Ако става дума за природна шиста, справочното тегло на 1 m³ е приблизително 2650-2700 kg. За азбестоциментов или фиброциментов листов шифер по-често се изчислява не кубичен метър, а теглото на един лист според размера и дебелината му.
Защо теглото на шифера невинаги може да се изчислява по една таблица?
С думата шифер се означават различни материали: природна шиста, стари азбестоциментови листове и съвременни фиброциментови изделия. Те имат различен състав, дебелина и форма на вълната, затова действителната маса може да се различава значително.
С какво е опасен старият азбестоциментов шифер?
Основната опасност възниква при рязане, пробиване, демонтаж или разрушаване на листовете, когато във въздуха попада прах с азбестови влакна. Такива работи е по-добре да се извършват според правилата за безопасност и местните изисквания за работа с азбест.