Специфично тегло на тинята: тегло на 1 m³ според състоянието
Тиня се нарича веществото, образуващо се на дъното на стоящи водоеми или в коритата на течащи води. Тя е смес от много фини частици с органичен и минерален произход. Средното количество фракции с размер под 0,01 mm достига 50% от общата маса.
При естествени условия тази финозърнеста скала е във вискозно, течливо състояние. На дъното на морета или езера тинята може да се състои от частици от разрушаващи се скали и твърди остатъци от организмите, обитаващи водоемите. Според основните компоненти се различават:
- варовити, теригенни, алевритни и пелитни тини;
- диатомови, радиолариеви, птероподови и глобигеринови тини.
Срещат се и тини, наситени с остатъци от вулканичен произход или гнилостни отложения, образувани при разлагането на голямо количество органична материя. Това вещество — сапропел — предизвиква активно отделяне на сероводород.
Колко тежи тинята?
Въпросът за теглото на тинята възниква при строителни работи, транспортиране на дънен материал, изчисляване на масата на тинести отложения, определяне на плътността на сапропела и други технически задачи.
Средната стойност на специфичното тегло на тинестата утайка се приема за 1.6 t/m³. Плътността се променя според вида и физическото състояние на тинята — сухо или мокро. Тинята в естествено състояние и насипният сапропел имат различна плътност. Данните са представени в таблицата.
Таблица с теглото на тинята според състоянието
| Състояние | Тегло на тинята (t/m³) | Обем на тинята (m³/t) |
|---|---|---|
| Мокра тиня | 1.8 – 2.2 | 0.46 — 0.55 |
| Суха тиня | 1.4 – 1.7 | 0.59 – 0.71 |
Използване на тинята
Човечеството се е научило да използва тинята за свои нужди. Като начален стадий в образуването на свързани седиментни скали тя може да се използва при производството на минерални екстракти за животни, както и като тор в селското стопанство.
За подобряване на почвата най-подходящ се смята езерният сапропел. Той съдържа много полезна органична материя и минерали, стимулира растежа и развитието на растенията и е естествен антисептик.
Понякога тинята се разглежда като органо-минерална суровина за торове, но не трябва да се използва в градината без анализ на състава и санитарна оценка. В дънните отложения могат да се натрупват тежки метали, нефтопродукти, патогени и излишък от соли. Ако материалът се използва в компост, са необходими правилно отлежаване, контрол на произхода и спазване на агротехническите норми; самото добавяне на тиня не гарантира премахване на риска от заразяване.
Някои видове тиня и дънни отложения се използват като лечебна кал в санаториалната практика. Обикновено това са отложения от солени езера, преминали контрол на състава и безопасността. Тинята не трябва да се използва самостоятелно за медицински цели: свойствата на тези материали зависят от произхода, състава и санитарното състояние.
Често задавани въпроси
Колко тежи 1 m³ тиня?
Според таблицата мократа тиня тежи ориентировъчно 1,8–2,2 t/m³, а сухата — 1,4–1,7 t/m³. Реалната маса зависи от водата, органичните и минералните частици и степента на уплътняване.
Защо плътността на тинята се променя толкова много?
Тинята се състои от фини минерални и органични частици, вода и пори. Колкото повече вода съдържа и колкото по-плътна е утайката, толкова по-голяма е масата на един кубичен метър.
Могат ли табличните стойности да се използват за проект?
Могат да се използват за предварителна оценка, но при изчисляване на откоси, основи, извозване на дънен материал или санитарни работи са необходими лабораторни данни и условията на конкретния обект.