Специфично тегло на флуоропласта. Видове флуоропласт и техните характеристики

Флуоропластът (по-познат на потребителите под наименованието „тефлон“) е открит от американската компания Kinetic Chemicals още през 1938 г. Химикът Рой Планкет случайно открива тетрафлуоретилена в газообразно състояние. Когато газът е нагнетен под налягане в бутилка, в процеса на полимеризация се образува бял прах с уникални свойства.

Характеристики и област на приложение на флуоропласта

Основното му предназначение е определено от уникалните диелектрични свойства. Същевременно допълнителни характеристики като:

• висока плътност и стабилност на размерите,

• широк диапазон на поносими температури,

• пластичност,

• якост,

• влагоустойчивост,

• ниска адхезия на повърхността (възможност за самопочистване),

• устойчивост на ултравиолетово и йонизиращо лъчение,

• устойчивост на износване и абразивно въздействие,

• биоинертност,

• лесна обработка

обуславят възможността материалът да се използва в най-различни области. Той се прилага повсеместно в бита, хранително-вкусовата промишленост, автомобилостроенето, медицината и други производствени области. От флуоропласт се произвеждат множество предмети, които ни заобикалят. Сред тях са:

• изолация на проводници, маркучи, тръби, различни съдове, корди,

• нетъкани негорими материали, технически тъкани, защитни фолиа,

• топлоустойчиви мембрани, лагери, елементи на автомобилни детайли,

• детайли за помпени и смесителни станции, клапани, водопроводни компоненти,

• елементи при производството на кабелни инсталации и кондензатори,

• тръбопроводи за високо налягане за химически активни среди и други изделия.

При допустими условия на експлоатация флуоропластът е химически стабилен и обикновено се счита за безопасен при нормална употреба. Важно е обаче да не се превишават работните температури на конкретната марка. Като отрицателни качества могат да се посочат:

• необходимостта от използване на скъпо оборудване за спичане във форми,

• необходимостта от мощна аспирация при обработката на материала,

• след превишаване на пределно високите температури полимерът става опасен за човешкото здраве.

Видове флуоропласт

Различават се няколко марки на този полимер в зависимост от броя на мономерите във веригата и размера на молекулите. Специфичното тегло (плътността) на флуоропласта е от 1700 до 2240 kg/m³ в зависимост от вида. Различават се следните видове флуоропласт:

• Ф4 — максимално плътен, с ниска порьозност, хидрофобен материал, устойчив на температури до +260 °C.

• Ф3 — по-малко химически и термично устойчив, но по-плътен от Ф4; топи се, което позволява по-удобното му използване при леене и пресоване, има добра адхезия към металите и често се използва като антикорозионно покритие.

• Ф2 — устойчив на изтриване, не съдържа пластификатори, здрав е и се използва за агресивни среди и производство на тръби и съдове.

• Ф40 — здрав, устойчив на кипящи киселини и някои разтворители, не гори и не пропуска UV лъчение и радиация.

Формите на флуоропластите могат да бъдат най-разнообразни. Сред тях са кръгли профили, плочи, листове, фолиа, пръти, гранули и прахове.

Най-разпространени са:

• Листов флуоропласт. Теглото на лист с размер 1000 mm × 1000 mm и дебелина 1 mm е 2,5 kg.

• Флуоропластът на пръти е удобен като полуфабрикат за производството на различни детайли. Ориентировъчното тегло на флуоропласта (прът с дължина 1000 mm и диаметър 10 mm) е 0,18 kg.