Специфично тегло на базалта, свойства, характеристики и тегло
Базалтът представлява изливна скала, съставена от рудни минерали (магнетит и титаномагнетит), основен плагиоклаз, желязно-магнезиеви минерали и, сравнително рядко, оливин, нефелин и левцит. Според размерите на кристалите и свойствата базалтът се разделя на:
- Долерит, който бива дребно-, средно- и едрозърнест
- Анамезит, който бива само един вид — финозърнест
- Порфирит, който се различава от стандартните разновидности с изменения, предизвикани от вторични хидро- и термопроцеси. Нарича се също диабазов порфирит
Базалтът се използва основно в естествен вид. Възможно е обаче и приложение след топене на базалтови скали с повишена алкалност. Такъв базалт се нарича топен базалт. За разлика от естествения той има по-финозърнеста структура и висока устойчивост на механични повреди, химическа и термична устойчивост, както и добри електроизолационни свойства.
Таблица за специфичното тегло на базалта
Тъй като базалтът е сложна скала, специфичното му тегло не може да бъде изчислено ръчно без специално оборудване. За това съществуват специални химически лаборатории. За повечето работи обаче е достатъчна средната стойност. Специфичното тегло на естествения базалт е от 2,7 до 3,2 g/cm³. При базалтовото стъкло показателят е малко по-различен — от 2,7 до 2,85 g/cm³.
За удобно намиране и изчисляване на необходимите параметри по-долу е представена таблица за теглото на базалта.
| Вид базалт | Специфично тегло (g/cm³) | Тегло на 1 m³ (kg) |
| Естествен базалт | 2,7 - 3,2 | 2700 - 3200 |
| Базалтово стъкло | 2,7 - 2,85 | 2700 - 2850 |
| Мокър базалт | 2,5 | 2500 |
| Диабаз | 3 | 3000 |
| Топен базалт | 2,9 - 3,1 | 2900 - 3100 |
Свойства на базалта
Структурата на базалта е порфирна или афирна. В естествен вид той представлява стъкловидна и скритокристална маса. Текстурата е предимно масивна, рядко пореста, шлакоподобна и мехурчеста. Масата представлява некристализирало вулканично стъкло, повсеместно пропито с частици магнетит и смес от микроскопични включвания на пироксен, оливин и плагиоклаз, по-рядко рогова обманка.
Характерна черта на базалта е шестоъгълно-призматичният стълбовиден строеж. Стълбовете достигат десетки метри дължина и са ориентирани перпендикулярно на повърхността. В горните части на базалтовите покривки порьозността нараства вследствие на отделянето на вулканични газове от лавата.
По своите характеристики базалтът има следните показатели:
- Порьозността на плътните разновидности обикновено е ниска, но при порестите и изветрели базалти може да бъде значително по-висока
- Водопоглъщането зависи от порьозността и напукаността; при плътния камък е малко, а при порестите разновидности и трошения материал може да бъде по-високо
- Якостта на натиск на сухия базалт е от 2640 до 3200 kg/cm², на мокрия базалт — 2500 kg/cm², на диабаза — от 1800 до 2700 kg/cm², а на топения базалт — от 3000 до 9158 kg/cm²
Често задавани въпроси
Колко тежи 1 m³ базалт?
Теглото зависи от плътността на скалата. За изчисления се използват стойностите от таблицата, а действителната плътност се променя според находището и структурата на камъка.
Защо плътността на базалта може да се различава?
Върху нея влияят минералният състав, порьозността, напукаността и степента на изветряне на скалата. Плътният базалт е по-тежък от порестия.
Каква е разликата между естествения и топения базалт?
Естественият базалт се използва като камък и трошен материал, а топеният се получава след разтопяване и се прилага там, където са необходими висока износоустойчивост и химическа устойчивост.