Специфично тегло на медната руда: плътност и разновидности

Медната руда принадлежи към групата на рудите на цветните метали. В окислените руди металите се съдържат като кислородсъдържащи съединения: карбонати, силикати, оксиди, сулфати и други минерали. Медта се среща в смесени руди в окислена и сулфидна форма, както и в самородни руди в свободно състояние. Първичните руди на повечето промишлени находища съдържат мед в сулфидна форма.

Днес минералогията познава над 200 различни природни минерални образувания, съдържащи мед. Сред пригодните за разработване се разграничават:

• Сулфидни руди: халкопирит — 34-35% мед, борнит — от 52 до 65%, халкозин — до 80%.

• Медно-никелови руди: кубанит — от 22 до 45% Cu.

• Самородна мед — от 98 до 100%.

• Окислени руди: малахит — до 57,5%, азурит — до 56%, хризокола — до 36%, брошантит — до 56%, куприт — до 89% и други.

Находища на медни руди

В рудите, наричани медни, в големи количества се съдържат и други минерали. Икономически изгодно е разработването на находища със съдържание на мед над 0,5%.

За най-големи промишлени находища се смятат образуванията на Колския полуостров, в Чили и Замбия; големи залежи на порфирни медни руди се разработват в САЩ, Полша, Канада, Перу и други държави. Според учените във всички големи промишлени находища се съдържат над 680 милиона тона мед.

Самородната мед с максимално съдържание на чист метал е изключително рядка в природните образувания. Най-разпространените медсъдържащи съединения са:

• Борнит. Минералът е открит от чешкия учен И. Борн, на когото е наречен. По-известните му имена са пъстър пирит или меден пурпур. Според генезиса минералът може да изглежда различно. Съдържа до една четвърт сяра и над 10% Fe. Съдържанието на мед в борнита достига 63%.

• Халкопирит или меден пирит — минерал с хидротермален произход, който принадлежи към полиметалните руди.

• Халкозин. В тази руда медта може да бъде до 80%, а останалият обем е сяра. Заради плътната зърнеста блестяща повърхност с преливащи оттенъци от оловен до наситено черен минералът е наречен „меден блясък“.

Сред рядко срещаните медсъдържащи образувания най-известни са:

• Малахит — има красива ярка структура. Зеленият камък се използва широко за декоративни изделия. Основният меден карбонат принадлежи към класа на полиметалните медни руди. До малахита често залягат други медсъдържащи скали — куприт и самородна мед.

• Азурит или медна лазур. Яркосиният минерал има особена твърдост. Находища се разработват в Конго, Мароко, Гърция, Франция, Великобритания и Австралия. Близо до малахита и азурита, които често срастват, са разположени находища на сулфидни медни руди.

• Ковелин — минерал от сулфидната група, открит за първи път в подножието на Везувий, с метасоматичен произход. Сравнително мек синкаво-лилав минерал с метален блясък. Съдържанието на мед е над 65%. Находища се разработват в Чили, САЩ, Сърбия и Италия.

Специфичното тегло на медната руда се различава според вида и състава на минералите. Таблицата съдържа осреднени справочни стойности, чието числово значение в SI съвпада със стойността на плътността.

Таблица за специфичното тегло на медната руда (минерали, принадлежащи към медните руди)