Специфично тегло на ракушечника: плътност и тегло на камъка

Ракушечникът е седиментна скала, разновидност на варовика, образувана от органични останки на морски организми, предимно от черупки и техни отломки. Основната съставка на ракушечника е калциевият карбонат.

Основните находища на ракушечник се намират на местата на праисторически морета. Когато с течение на времето водите се оттегляли, останките на морски същества, натрупвани милиони години по морското дъно, се оголвали. Под въздействието на природните условия скелетите на праисторическите морски същества се пресовали до твърдостта на камък.

Характеристики на ракушечника

Ракушечникът е вид варовик, състоящ се предимно от калциев карбонат. Химичният му състав като цяло е близък при различните находища, но действителната плътност, порьозността и примесите могат да се различават значително.

Таблица за теглото, плътността и химичния състав на ракушечника

Популярността на ракушечника като строителен материал е свързана с природната му структура, топлоизолационните свойства и достъпността. Според порьозността се разграничават три вида камък:

• Марка М15 — камък с голяма порьозност и в резултат ниска якост. Цветът му е светложълт. Голямото количество пясъчни примеси с висока топлопроводност прави камъка „студен“. Блоковете от тази марка са крехки и леки, затова се използват за ниски едноетажни постройки: гаражи, навеси, бани и огради.
• Марка М25 — камък с по-голяма якост и по-ниска порьозност. Това е една от най-разпространените марки в строителната практика. Цветът е светложълт. По якост този камък обикновено е съпоставим с материали за нискоетажно строителство, но конкретното сравнение с тухли, газобетон или пенобетон зависи от марката и условията на изпитване.
• М35 — марката ракушечник с най-голяма плътност. Ниската порьозност осигурява голямо специфично тегло и по-висока якост. Жълто-белият цвят на камъка, плътната структура и сравнително ниското водопоглъщане позволяват използването му за външна облицовка на сгради при правилна защита от влага. Материалът се използва и в нискоетажното строителство, при изграждане на фундаменти и мазета, ако проектът го допуска. По плътност плътните разновидности могат да се доближават до леките и обикновените бетони.

Добив и приложение

Ракушечникът е един от малкото строителни материали, които природата ни е дала практически в готов вид. Добивът се състои в разрязване на геоложките пластове със специални машини на блокове с определен размер. Външният вид на камъка може да се променя значително дори в рамките на едно находище. Той се реже и обработва лесно. Според последващото предназначение повърхността на камъка може да бъде само рязана, шлифована или леко грапава.

Предимства на материала:

• сравнително малко тегло на камъка ракушечник;
• ниска цена;
• уникална текстура;
• лесна обработка и монтаж;
• отлично сцепление благодарение на порестата структура;
• ниска топлопроводност;
• добра звукоизолация и мразоустойчивост при правилен монтаж, защита от влага и експлоатация;
• обикновено е съвместим с разпространените строителни разтвори и довършителни материали.

Ракушечникът се използва широко в нискоетажното строителство, вътрешната и външната облицовка. Изглежда отлично в ландшафтни проекти в дворни места — огради, подпорни стени, пещери, фонтани и други. Полирани плочки от ракушечник, импрегнирани с хидрофобни разтвори, се използват като декоративна облицовка.