Специфично тегло на смолата, свойства, модификации и таблица

Смоли се нарича широк клас природни и синтетични материали. В строителството, ремонта и промишлеността особено често се използват епоксидни, полиестерни, фенолформалдехидни и други синтетични смоли. След втвърдяване те образуват здрави полимерни материали с добра адхезия и устойчивост на химическо въздействие.

Свойствата на смолата зависят от нейния вид, марка, състав, количество пълнители и втвърдител и условията на втвърдяване. Затова точните стойности на плътността и теглото трябва да се проверяват в техническата документация на конкретния материал.

Тегло и специфично тегло на смолата

Средното справочно специфично тегло на течна смола често се приема за около 1,07 g/cm³. Това означава, че 1 m³ такава смола тежи приблизително 1070 kg. При модифицирани състави, напълнени смоли и втвърдени материали стойността може да се различава значително.

Специфично тегло и тегло на 1 m³ смола

Свойства на смолата

Смолите могат да имат висока адхезия към метали, бетон, дървесина, стъкло и други материали. Много втвърдени смоли са устойчиви на вода, основи, соли и редица химични вещества, но устойчивостта винаги зависи от конкретния състав и условията на експлоатация.

На външен вид смолите могат да бъдат прозрачни, жълтеникави или кафяви вискозни течности или твърди маси. Цветът, вискозитетът и времето за втвърдяване зависят от вида на смолата, добавките и температурата.

За чистите епоксидни смоли без специални пълнители са характерни приблизително следните показатели:

• модул на еластичност около 3000–4500 MPa;
• якост на опън приблизително 70–90 MPa;
• плътност на много състави около 1,1–1,2 g/cm³.

Невтвърдените смоли, втвърдителите и разтворителите могат да раздразнят кожата, дихателните пътища и очите. При работа трябва да се използват ръкавици и вентилация и да се спазват инструкциите на производителя. След пълно втвърдяване материалът обикновено става значително по-стабилен, но безопасността зависи и от състава.

Модифициране на смолата

Смолите се поддават добре на модифициране. Обикновено се различават физическа и химическа модификация.

Физическата модификация се състои във въвеждането на добавки, които променят свойствата на материала, без задължително да образуват нови химични връзки с основната смола. Например каучуковите добавки могат да повишат ударната жилавост, а минералните пълнители — твърдостта, топлоустойчивостта, износоустойчивостта или устойчивостта на ултравиолетови лъчи.

Химическата модификация е свързана с промяна на структурата на полимера или въвеждане на реактивни компоненти. Тези добавки могат да повишат еластичността, огнеустойчивостта, водоустойчивостта, адхезията или антифрикционните свойства, но понякога едновременно намаляват други характеристики. Затова съставът на смолата се подбира според конкретните условия на експлоатация.