Специфично тегло на асбеста, тегло, характеристики и видове

Асбестът се използва не само в строителната сфера, а практически повсеместно. Самият термин „асбест“ обединява различни по състав и свойства минерали, които могат да образуват тънки влакна и се отличават с добра якост, топлоустойчивост, алкалност и еластичност. За асбест се смята минерал с влакнеста структура, състоящ се от групи амфиболи и серпентини и притежаващ редица положителни свойства, като способност да се разцепва на гъвкави и тънки влакна, както и да се усуква в нишка. В състава на различните видове асбест могат да влизат съединения на магнезия, натрия и желязото.

Устойчивостта на асбеста и неговото биологично поведение в околната среда се определят от параметрите на дължината и диаметъра на снопчетата влакна. Дължината на влакната може да достига няколко сантиметра, а диаметърът в повечето случаи не надвишава милиметрова величина. Благодарение на последното влакната на асбестовия кристал се разглеждат като полимер от минерален вид.

Таблица за специфичното тегло на асбеста

Плътността на асбеста зависи осезаемо от минералогичния вид. За изчисления с масивен материал обикновено се използва ориентировъчен диапазон приблизително 2,1-3,3 g/cm³, което съответства на тегло на един кубичен метър от 2100 до 3300 kg/m³. Точната стойност се определя според вида асбест и лабораторните данни. За ориентир по-долу е представена таблица за теглото на асбеста:

Видове асбест

Както беше посочено по-горе, асбестът се различава по видове и се състои от групи амфиболи и серпентини, които се различават по типа на кристалната структура. При това:

• Серпентиновите минерали имат слоеста или пластинчата структура, като хризотила
• Амфиболите имат верижна структура, като крокидолита, тремолита, амозита, антофилита и актинолита

В зависимост от вида асбест оцветяването на продукта се различава. Именно по този признак им се дават отличителни наименования. Асбестът се среща в следните основни видове:

• Бял асбест — хризотил, бял оттенък с възможни незначителни промени в оцветяването. Този вид се отличава от останалите с фактическото наличие на желязо и някои други елементи в състава. Влакната на белия асбест са кухи и имат форма на тръбички. Топенето започва при 1550 °C. Притежава повишени топлоизолационни свойства, но има ниска киселиноустойчивост и топлопроводност.
• Син асбест — крокидолит, винаги притежава син оттенък поради наличието на железни йони в слоя влакна на повърхността. Дебелината на този вид е 0,9-1,8 μm. По якост не отстъпва на белия асбест и заема водещи места по този показател сред всички останали. Топенето протича в температурния диапазон от 930 до 1150 °C. Средната дължина на влакната е 20 mm, но понякога може да достига 50 mm и повече.
• Кафяв асбест — амозит, кафяв оттенък с възможни незначителни промени в оцветяването. Има много дълги влакна, около 100-250 mm, с дебелина от 0,7 до 0,2 μm. Основната разлика спрямо хризотила е, че се разцепва многократно по-трудно.

Важни характеристики на асбеста са топлоустойчивостта и устойчивостта на влакната към химично въздействие, но тези свойства се различават според вида. Хризотилът се съпротивлява по-слабо на киселини, а амфиболовите разновидности обикновено са по-киселиноустойчиви. При това всеки асбест е опасен при образуване на прах, затова старите съдържащи асбест материали не бива да се режат, пробиват или демонтират без спазване на правилата за безопасност.