Специфично тегло на керамиката. Тегло на различните видове

Първите предмети от изпечена глина са датирани към 25 – 29 хилядолетие пр.н.е. Учените твърдят, че по онова време предците на човечеството са създали първия изкуствен материал, преминавайки към уседнал начин на живот. Едва през третото хилядолетие пр.н.е. е изобретено грънчарското колело, което значително опростява технологичния процес.

В различните държави са съществували неповторими рецепти за производство на керамика. С развитието на човечеството съставите и начините за изработване на изделията се усъвършенствали. Майсторите не само нанасяли елементарни врязани орнаменти, но създавали уникални рисувани фигури и различни покрития.

Днес керамика обикновено се наричат изделията от глина и някои други неорганични материали (диатомити, трепели и други) с минерални добавки, преминали термична обработка.

Видове керамика

От древността основните видове керамика за художествени изделия са:

• Теракота — изпечена жълта или червена глина без глазура; черепът на изделието е порест.
• Грънчарска керамика — глинени изделия, които се обработват в пещ и се покриват с прозрачна глазура; черепът им е порест.
• Майолика — керамика с произход от остров Майорка, с едропорест череп и често релефна украса. Изработена от бяла или цветна глина, майоликата се покрива частично с глазура в пастелни тонове.
• Фаянс — творение на италиански майстори, керамика от бяла глина с много фин порест череп, покрита с безцветна глазура и непрозрачна.
• Порцелан — уникален вид керамика. Тънкият му полупрозрачен бял череп е непроницаем за вода. Материалите за производство са каолин, пластична огнеупорна глина, фелдшпат и кварц.

Керамиката се използва широко в производството на строителни и довършителни материали. Порестата керамика с водопоглъщане 8–10% е непрозрачна и пропуска вода под налягане. От нея се произвеждат различни стенни и покривни изделия, дренажни тръби и други. Облицовъчните тухли и плочки и санитарният фаянс се произвеждат от глазирана пореста керамика.

Клинкерните тухли, подовите плочки, санитарният порцелан и полупорцелан се произвеждат от керамика със спечен череп (без пори). Водопоглъщането на този вид керамика е от 3 до 10%. Допълнителните стъкловидни покрития (глазури) намаляват водопоглъщането.

Обикновената строителна тухла и керамичната керемида принадлежат към грубата керамика. Материалът има едрозърнест строеж. Фината керамика включва облицовъчните глазирани плочки, киселинноустойчивите тухли и порцелановите изделия.

Таблица за теглото на различните видове керамика (g/cm³)

Керамиката се класифицира и според конструктивното предназначение:

• стенна (тухли, панели и други),
• покривна (керемиди),
• за междуетажни конструкции (греди, блокове, панели),
• пълнители за бетонни смеси (керамзит),
• облицовъчни елементи (подови и стенни плочки, декорация),
• дренаж и канализация (тръби, пътни тухли),
• санитарна (тоалетни чинии, мивки, вани),
• киселинно- и топлоустойчиви изделия: тухли, плочки и други материали.

Специфичното тегло на керамиката зависи от плътността на черепа. Съществуват понятията истинска и средна плътност. Истинската е масата на веществото без порите, а средната — в естествено състояние, с пори и кухини.