Специфично тегло на дизеловото гориво и тегло на 1 литър

„Дизел“, дизелово гориво или „нафта“ са разговорни наименования на горивото, използвано в дизелови двигатели с вътрешно горене. Този продукт от нефтопреработката се използва от десетилетия основно като гориво за селскостопанска и военна техника, железопътен транспорт, дизелови електрогенератори и котелни инсталации, както и при обработката на метали и кожи.

Характеристиките на дизеловото гориво, температурните параметри за употреба и химичните и физичните свойства се описват в специализираните стандарти. Старите норми за соларно масло не са подходящи за оценка на съвременното дизелово гориво, използвано във високооборотни двигатели.

Класификация на дизеловото гориво

Днес във всяка страна действат собствени стандарти за качество на дизеловото гориво, но съществуват основни категории, общи за всички видове и описани в междудържавните стандарти GOST 32511-2013 (EN 590:2009), 305-2013 и 2517-2012.

Различават се дестилатно дизелово гориво за високооборотни двигатели и остатъчно гориво за по-малко взискателни условия на експлоатация. За разлика от хидроочистените керосиново-газьолови фракции на дестилатното гориво, остатъчното се състои от смес от мазут и керосиново-газьолови фракции.

Основният принцип на класификация е сезонността.

• Лятно дизелово гориво.

То може да се използва само при положителни температури. Специфичното тегло на лятното дизелово гориво е 860 kg/m³ (теоретичната плътност на всеки вид се определя при +20 °C). При повишаване на температурата специфичното тегло намалява ориентировъчно с 0,0007 g/cm³ на 1 °C, а при понижаване на температурата съответно се увеличава.

При температура –5 °C парафините в лятното дизелово гориво се сгъстяват и запушват системата. Използването на добавки помага да се забави сгъстяването, но не променя повишената плътност на лятното гориво при отрицателни температури. Температурата на възпламеняване е 62 °C.

• Зимно дизелово гориво.

Препоръчителната работна температура е от –20 °C до –35 °C. Специфичното тегло на зимното дизелово гориво е 840 kg/m³. При –35 °C то се втвърдява. Възпламенява се при +40 °C.

• Арктическо дизелово гориво.

Препоръчва се за използване при отрицателни температури до -45…-50 °C. Плътността му е около 830 kg/m³, а температурата на възпламеняване — приблизително +35 °C. Арктическото гориво се получава чрез депарафиниране на лятно дизелово гориво или чрез добавяне към чист керосин на добавки, повишаващи цетановото число, и компоненти за подобряване на смазочните свойства.

Теглото на дизеловото гориво в 1 l е приблизително 850 g или 0.85 kg

Таблица с теглото на дизеловото гориво

Забележка: стойностите в таблицата са ориентировъчни за сезонните видове гориво. При съвременното автомобилно дизелово гориво по EN 590 плътността обикновено се нормирa при 15 °C и често е в диапазона 820–845 kg/m³, затова за точно изчисление трябва да се използва паспортът на партидата.

Основни характеристики

• Цетаново число.

Цетанът е въглеводород, съдържащ се в дизеловото гориво, който се характеризира с бързо възпламеняване под действието на горещия сгъстен въздух в горивната камера на дизеловия двигател. Цетановото число определя качеството на възпламеняване на дизеловото гориво и не трябва да бъде по-ниско от 45–50. Следователно колкото по-високо е цетановото число, толкова по-бързо се възпламенява горивото. Качественото дизелово гориво има високо съдържание на парафини и високо цетаново число.

• Съдържание на сяра.

Нефтът съдържа сяра. Съдържанието на серни съединения в дизеловото гориво е строго регламентирано. За намаляване на въздействието върху околната среда и износването на елементите на двигателя съдържанието на сяра трябва да бъде сведено до минимум. При съвременното автомобилно дизелово гориво нормите са значително по-строги: например в EN 590 след 2009 г. пределната стойност е до 10 mg/kg, тоест около 0,001% от масата. Намаляването на сярата влошава естествената смазочна способност на горивото, затова тя се компенсира с добавки.